След миналата мразовита седмица топлото време нахлу, без изобщо да пита дали сме готови за него. Всъщност повечето от нас отдавна чакахме с нетърпение пролетта и големият студ почти успя да ни отчае. И въпреки че истината е, че това беше доста топла зима, няколко студени дни ни накараха да се чувстваме сякаш месеци наред сме били подлагани на нечовешки скандинавски климат. Но за щастие това се оказа само временна слабост, защото от няколко дни градусите се покачват и слънцето все по-често се показва.
Нямах търпение това да стане по няколко доста повърхностни, но все пак важни за мен причини. Първо, топлото време ми позволи най-накрая да разнообразя гардероба си: оставих огромното дебело палто, в което се чувствах като бебе, което не може да движи ръцете си, и обух кецове. Второ, светло е до все по-късно и това неминуемо подобрява настроението заради слънчевите лъчи, които действат върху човешкия организъм. И трето, вече мога да се разхождам и следобяд. Всъщност като цяло изобщо мога да се разхождам, защото преди движението ми за деня се състоеше по-скоро в това, да дотичам до у нас.
Така че днес реших да се възползвам от ентусиазма си, който вероятно ще изчезне, когато хубавите дни станат ежедневие и започна да ги приемам за даденост, и да организирам добре времето си.
След час-два мързелуване, липсата на които е просто неуважение към съботната сутрин, се заех със задачи. Опитах се да свърша възможно най-много, за да мога да освободя някакво време през седмицата (това е заблуждението, в което редовно се вкарвам, самата аз знам, че дотогава ще са ме затрупали с още неща). Като цяло смятам, че ако има момент, в който човек се чувства продуктивен, трябва да го използва докрай, защото тази мотивация твърде лесно изчезва.
Излязох, направих първата си дълга разходка за годината, взех си кафе и се наслаждавах на свенливо зараждащата се пролет, на хората, които малко по малко отново изпълват улиците и кафенетата, на децата, играещи в парковете, на стопаните и кучетата им. Е, после една двойка се скара пред мен и неловко вървяхме в една посока около 20 минути. Но пък в крайна сметка тръгнаха нанякъде заедно, така че се надявам всичко с тях да е наред вече.
Така че аз съм развълнувана за идващите дни и си обещавам да им се наслаждавам и да ги оценявам възможно най-много, да ги прекарвам със страхотни хора и да си създавам спомени. Също така тази година съм твърдо решена да пътувам повече. Може да нямам кола и всъщност изобщо да си нямам понятие как се кара, но пък затова бих могла да опозная по-добре междуградския транспорт.
Както и да е, пролетта дава много идеи, някои от които вече се зараждат плахо, и аз приканвам всеки да се възползва възможно най-добре от предстоящите месеци. Освен това пролетта е период, в който някак получаваме естествена мотивация да започнем нещо ново. Тя е като ритник от природата, която ни казва, че е време да се стегнем и да се заемем с нещо смислено.
My Life and Chocolate 