Пловдив – жега, разходки и най-странните таксита

 

Миналият уикенд за първи път посетих Пловдив. Да, знам, че трябваше да го направя отдавна и сега определено съжалявам, че не съм ходила и преди, но така и не ми се беше удал случай. Всъщност преди три години отидох за ден, но сега разбрах, че толкова време определено не е достатъчно. Още повече, през юли, когато през половината ден те е страх да излезеш навън. Защото в цяла България вали, но някак там пак е топло…

След като се потопих в пловдивската жега и в моята пот, смело тръгнах да разглеждам центъра на града. Разходката определено не започна добре. Доста почаках за автобуса, който трябваше да ме откара от автогарата до квартирата ми, и след като се обезводних, разтопих и хванах тен, най-накрая той дойде. Вътре беше хладно и просторно, но радостта ми беше доста прибързана. Успях да привлека вниманието на всички пътници, когато след тръгването на автобуса залитнах, обърнах се и с едно силно ТРЯС! паднах върху задното стъкло… Но аз не се давам толкова лесно!

Скоро беше време да слизам, намерих квартирата, пих вода и излязох с нови сили навън. Ново чакане на градския транспорт, след което разбрах, че с компания излиза по-изгодно да се вземе такси. Така стигнах до “Пеещите фонтани”, които бяха само началото на серията от красиви места в Пловдив. Търговската улица ми се стори толкова светла, чаровна и приятна за разходки! Там намерих доста привлекателни търговски обекти, един от които беше магазин на “H&M”, разположен на няколко нива (честно казано, влязох само за да се разхладя – в такива моменти човек започва да цени климатиците).

Най-впечатлена бях от “Капана”. Тези чаровни малки павирани улички, изпълнени с пъстри кафенета и скътани магазинчета и украсени с така популярните флагчета, потапят в една уникална бохемска атмосфера. Всичко там привлича погледа – изкуството, кухнята, сградите…

 

Разбира се, Старият град беше изключително интересен. За съжаление, нямах време да разгледам музеите, тъй като разполагах само с два дни, но и разходката по стръмните улички си беше приключение сама по себе си. С красиви, цветни къщи навсякъде, това беше гледка, която ще се опитам да запомня. Честно казано, Старият град ми се стори дори прекалено малък…

След обиколките гладът бързо се връщаше и ме изправяше пред тежката действителност – заради многото посетители на рок фестивала “Hills of Rock” (е, може и аз да съм била от тях) нямаше никакви свободни места в ресторантите. И под “никакви” имам предвид абсолютно никакви в момента, в който търсех, и съдейки по опашките, в следващите 40 минути. Примирих се, че ще чакам, и накрая, след като ме настаниха, доволно преядох, за да съм сигурна, че скоро няма пак да огладнея.

А улиците действително бяха изпълнени с метъл фенове, които караха града да изглежда някак различен от всички други места, на които съм ходила. Така и не прочетох окончателна бройка на посетителите на Пловдив през този уикенд, но числото, което обикновено се посочва, е около 100 000 души, което си е много. Искрено се надявам жителите на града да са се радвали да ни посрещнат и да не сме им създавали много грижи.

Последното нещо, което със сигурност няма да забравя, са такситата, които упорито отказваха да ме вземат. Подминаха ме двайсетина празни със зелени лампички и шофьорите дори ми правеха знаци с ръце да не се качвам. Причината за това си остава мистерия за мен…

В крайна сметка това беше много хубаво пътуване, което ме отведе до страхотни места. Осъзнах, че сама съм си виновна, че не съм отишла по-рано. Но пък сега Пловдив се оказа прекрасна изненада. С радост ще отида пак!