За съжаление, почивката ми на морето приключи и може би за първи път искрено мога да кажа, че изобщо не ми се прибираше. Времето беше страхотно, вълните бяха идеални, изгорях само веднъж, но пък преяждах всеки ден…
Но нека започна отначало. Бях в Поморие, което е град на около 20 километра на север от Бургас. Мястото ми е доста познато, защото е любимо на семейството ми и то всяка година намира повод да отиде. След като предишните три лета посещавах други градчета, а именно Созопол, Черноморец и пак Созопол, сега ми беше много приятно да се върна в Поморие и бях изумена как всичко толкова се е променило само за три години. Кейовете са ремонтирани, гледката от тях е страхотна и съответно бяха пренаселени от хора, които снимаха залеза, алеята покрай морето – осветена и обновена, осеяна с пейки и украсена с растения, сергиите – по-малко на брой и значително по-добре организирани, и като цяло всичко предразполагаше към разходка.
Така, прекрасната обстановка за миг почти напълно изчезна, когато чухме новината, че няма вода в целия град заради голяма авария. Оптимизмът, че скоро ще я пуснат изчезваше с всяка капка солена пот, която се стичаше по нас, а косите ни бавно започнаха да стават на расти. Минаха цели два дни, преди отново да се къпем, да си мием ръцете и просто ей така да можем да пускаме кранчетата и да се радваме, че нещо тече. Всъщност дори не трябва да казвам отново, защото тъкмо бях пристигнала, когато спряха водата, така че предишното ми къпане беше в София.
Ето все пак и нещо малко по-приятно. Вече няколко години виждам рекламите на Sunset Aquapark, което е аквапарк, близо до края на града. Този път бях категорична, че ще отида. До там стигнах с безплатния транспорт, който е осигурен, а вътре ме чакаха много шарени пързалки (много нескопосано преброих 16 за възрастни, но сигурно истинската бройка е различна). Въпреки предварителния ми ентусиазъм в началото много ме беше страх да се кача до пързалките и да се пусна по тях. Беше страшно и просто да вляза във водата, защото беше студена, но след като се спуснах по третата най-опасна, защото съм глупава и не проверих предварително трудността на пързалката – грешка, която не повторих – този страх изчезна. Общо взето, не се пързалях, а просто падах надолу, не виждах от вода, скъсах си чисто новия бански и си направих рана на гърба, която и до днес лекувам. Всъщност пързалките бяха разпределени в три категории и всички ми харесаха ужасно много (без трудните, тези пързалки за мен бяха “НЕ”), като по едната се пуснах 8-9 пъти. Останалото време си почивах на шезлонгите (ииии ядох) или ходех при децата в плитките басейни.
В самия град забелязах, че много от ресторантите са подобрили обстановките, менютата и самата храна. Всеки ден бях приятно изненадвана от страхотните вкусотии, които продължавах да ям дори след като усещах, че съм минала лимита си преди около 15 хапки. И имаше голям избор от места – от изискани ресторанти до малки кръчми на самообслужване край морето. Аз имах късмета да знам именно едно такова място, което е доста скътано, изключително чаровно и го посещават почти изцяло само редовни клиенти.
Както обикновено, плажовете бяха слънчеви, морето – топло, а вълните – големи. Честно казано, не бях виждала града толкова пълен от години. И като цяло това беше най-хубавата ми почивка на Черноморието. Свърши прекалено бързо и неусетно и само ме направи по-нетърпелива за следващата. И в крайна сметка, колкото и да е глупаво, най-вероятно ще запомня най-добре двете гофрети с нутела и ягоди, които изядох и които и в момента пълнят устата ми със слюнка само щом си помисля за тях.
My Life and Chocolate 