Когато се появи някакъв проблем и осъзнаеш, че ти си възрастният, който трябва да се справи с него, разбираш, че май порастваш.
Реших да напиша този пост, предполагайки че повечето от вас са на по 20 и няколко. Но дори да не е така, ще минете или сте минавали през тази възраст и мисля, че взаимно ще се разберем.
Преди време ми се наложи да имам пряк досег с това, което се случва на всеки студент. Не успиването за лекции. Което обикновено е умишлено. Говоря за ставането “самостоятелен”, “възрастен” или както искате да го наречете, но обикновено се изразява в това да переш сам, да плащаш сметки и да ядеш боклуци, защото не се справяш с готвенето, пазаруването и като цяло с познаването на хранителни продукти.
В един момент всеки започва да цени магическите умения на мама, както и безплатната храна и топлината вкъщи.
И докато при нашите родители не е било така и на повечето им се е наложило от деца директно да станат възрастни, ние сме много по-неориентирани, мързеливи и доста се дъним в техните очи.
Така че реших да събера нещата, които се случват на всеки, когато вече не е тийнейджър, но “се чувства още на 16”, когато е почти възрастен, но още понякога гледа детски в събота сутрин.
Даваш си сметка, че храната е скъпа.
Половината от приятелите ти мислят за сватби и семейства, а другата най-вероятно дори няма чисти чорапи в момента.
Все по-често си мислиш дали не е добра идея да си стоиш вкъщи, вместо да излезеш.
Вече се виждаш с приятели, когато графиците ви го позволяват.
Започваш да се интересуваш от недвижими имоти, наеми и търсене на апартаменти.
Идва миг, в който се радваш, че някой сапун или препарат е на промоция в супермаркета.
Критикуваш по-малките, като винаги казваш, че “са на 12” и ти на тяхната възраст не си правил така.
Забелязваш, че по-малките момичета изглеждат на 20, а момчетата – на 10.
Все повече и повече се надяваш вашите да ти подарят дрехи за Коледа. Или да ти платят някоя сметка.
Животът ти вече се върти около работата, лекциите, храната и съня.
От опита ми, натрупан досега от това, което се случва на мен и на хората около мен, стигам до тези основни заключения. И въпреки че е трудно да осъзнаеш, че вече порастваш и ще трябва цял живот да си отговорен, поне знаеш, че можеш (почти) да правиш каквото искаш, като например да ядеш сладолед или торта за закуска.
И това е някаква победа.
До следващия път!
Алекс
My Life and Chocolate 