“Бохемска рапсодия”: ревю

Преди няколко дни (на 2 ноември) беше премиерата на “Бохемска рапсодия” на режисьора Брайън Сингър.

Още когато разбрах, че ще бъде направен филм за живота и творчеството на Фреди Меркюри, нещо в мен трепна и съвсем естествено го очаквах с нетърпение.

И все пак бях доста разочарована, въпреки че много исках да го харесам!

Така, нека първо поясня, че правя това ревю не като кино-критик или изобщо като разбирач на филми, защото изобщо нямам претенциите да съм такъв, а просто като фенка на “Queen”. Това обяснява и не особено големия обем на статията.

Сигурна съм, че много от по-възрастните от мен ще възразят, че няма как някой на моята възраст да има реални изисквания към такъв филм. И са прави, защото не съм живяла в ерата на Фреди. Но в своя защита мога да кажа, че далеч не съм слушала само “We will rock you” и “I want to break free”, които като че ли са най-известните им песни в България.

Всъщност, прекарах солидна част от тийнейджърските си години в слушане на “Queen”, а и на други групи, но сега не става въпрос за това.

“Бохемска рапсодия” за мен не беше достатъчно силен, последователен и добре структуриран филм, за да създаде у зрителя нужния ефект.

Като за начало, имаше отявлено неправдободобни моменти, което ми се стори странно за биографичен филм (както и много грешки и неточности при самите събития, на които няма да се спирам, за да не издавам все пак какво става във филма). Още повече, имайки предвид, че има живи членове на групата, които да дадат реална информация. Отделните сцени нахвърляха моменти от живота на Фреди, без да отделят нужното им време, без да ги развият. Така се получи едно усещане за претупване на биографията му, показвайки откъслечни моменти, които караха всичко да изглежда някак недомислено.

Самите герои, изключвайки този на Фреди, бяха доста повърхностни и стояха повече като декор, отколкото като важна част от живота му. Наистина не се показа достатъчно добре до каква степен членовете на групата са били важни един за друг или какви са били връзките между тях, въпреки че постоянно се повтаряше, че са “семейство”. Останалите герои бяха по-скоро типажи, което отново повтарям, ми се стори странно за биографичен филм.

Впечатление ми направи и това, че липсваха всички скандални моменти от личния живот на Фреди, за които пише в толкова много статии. Всички онези купони, продължаващи дни, бяха само загатнати.

За щастие, страхотното представяне на Рами Малек до голяма степен отвлича вниманието от всичко това. Изключително впечатляващ! И най-големият ми страх – да се получи донякъде преувеличаване на характерните жестове – не се сбъдна! Наистина чудесна актьорска игра.

Другото, заради което си заслужава да се гледа филма, са песните, разбира се.

Честно казано, в главата ми през цялото време правeх сравнение между “Бохемска рапсодия” и “Да преминеш границата” – филм, направен за живота на Джони Кеш, който според мен е много по-силен и разказва историята си много по-добре.

В крайна сметка, голямото ми разочарование се крие в това, че филмът не успя да покаже величието на “Queen”. Определено не се наблягаше на онази страхотна енергия, която четиримата създават. Тази действително легендарна група заслужава по-добра илюстрация на таланта си, на новаторството си, на влиянието си върху хората и върху музиката като цяло.

Не мисля, че музиката щеше да е това, което е днес, ако не бяха “Queen”.

И въпреки всичко много хора са доволни от филма, така че се надявам и на вас да ви хареса!

До следващия път!

Алекс

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s