Писмо до 16-годишната мен: какво бих си казала, ако можех да се върна назад във времето

Мила 16-годишна Алекс,

Пиша ти от зимата на 2019-та година и знам, че ще те разочаровам, като ти кажа, че светът все още не изглежда като в “Завръщане в бъдещето”. Всъщност, това изобщо не е лошо, но помня колко сигурна беше в бъдещето на летящите скейтборди, след като прочете онази статия. Така или иначе, загуби баса.

Сега си (съм) на 22. Със сигурност мислиш, че на тази възраст ще си пораснала, но повярвай ми, разликите между твоето и моето ежедневие са основно в материала, който зубрим. И в това, че брат ти живее на друго място – да, много е странно! Освен тези две малки разлики всичко друго си е горе-долу същото: все още спиш с дебели шарени пижами и гледаш повторения на “Приятели”. Дори мисля, че би било по-добре малко да разнообразиш сериалите, които гледаш.

Ето няколко добри новини: пъпките ще изчезнат, ще свалиш брекетите и ще намериш много нови приятели. А лошата новина: косата ти няма да започне да изглежда по-добре, но пък ще спреш да се притесняваш толкова за нея. Ще ми се да мислеше по-сериозно, преди да я боядисваш.

Много ми се иска да ти дам няколко съвета, но се притеснявам, че ако ги имаш наготово, няма да са ти толкова ценни. Така че ще се придържам към някакви по-общи приказки.

Първо, бъди сигурна, че абсолютно всички неща, за които се притесняваш в момента, няма да имат никакво значение след време. Предстои ти да минеш през толкова много неща, за които дори не подозираш, че съществуват. Така че давай по-леко, защото просто няма смисъл от всички тези притеснения.

Второ, колкото по-бързо осъзнаеш, че просто си срамежлива и притеснителна, толкова по-добре. Не си намирай оправдания за това, че понякога ти е трудно да общуваш с другите. Хората са различни и трябва да приемеш това – следователно няма как да си като другите. В момента, в който осъзнаеш, че когато си естествена, всичко върви по-лесно, ще ти олекне ужасно много.

Трето, няма нищо лошо, ако всички планове, които си правиш в момента, пропаднат. Схвани бързо намека, защото няма да станеш архитект. В следващите години доста силно ще усетиш колко е безсмислено да планираш в подробности бъдещето си, защото тези планове никога не се сбъдват. Прави това, което ти е приятно, като все пак от време на време помисляш малко и за перспективите.

И един последен бонус съвет – каквото и да става с момчетата, не забравяй този цитат: “Животът е твърде кратък да пиеш гадно кафе и да плачеш за момчета, на които не им пука”. По някаква странна причина винаги ще те кара да се чувстваш по-добре, въпреки че още дори не знаеш чий е цитатът.

Между другото, ще започнеш и да пиеш доста кафе.

Ето и малко спойлери: странната ти мания по Bon Jovi ще изчезне почти изцяло, но не и тази по “Хари Потър” – тук си безнадежден случай. Освен това след не много време ще решиш, че дрехите ти са грозни и ще започнеш да си купуваш нови. Не инвестирай много в тях, защото след време това ще се повтори.

И също, излизай повече вечер – млада си.

Така де, искам да кажа лягай си рано и яж плодове и зеленчуци!

До след 6 години!

Алекс

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s