Креативни, адаптивни, незрели, живеещи в социалните мрежи… това сме децата на 90-те. Носещи отпечатъка на основополагащи промени в обществото, както и на стремглавото развитие на технологиите, родените през последното десетилетие на 20-ти в. определено сме група, която се отличава със свои характерни черти.
Давайки си сметка, че дори родените през 1999-та би трябвало да са завършили училище, реших, че е време да отбележа в блога значимостта на това поколение, което вече е съставено от “възрастни”. Но както обикновено, няма да се спираме на сериозната част, на порастването, на отговорностите и социалните проблеми, свързани с родените през 90-те, а ще потърсим нещата, които ни свързват и са ни превърнали в почти 30-годишни деца, които отказват да пораснат.
Ако сте част от тази група, надявам се да успеете да се разпознаете в следващите редове, както и да почувствате носталгичния вкус на едни отминали години. И под вкус имам предвид този на Холидейките и “Chipicao”, които идваха със стикери (еха!), както и на “Cheetos”, сокчетата от 20 стотинки и дъвките “Турбо” и “Шок”.
Вярно е, че не сме имали възможността да изживеем детство като на родителите си. Но не можем да кажем, че собственото ни такова е било лишено от чар. Игрите на народна топка и криеница бяха част и от нашите ваканции. Но в летата ни имаше и много неща, на които децата преди нас, а и тези след нас, не са могли да се радват.
Преди да можем да гледаме филми от лаптопите си, касетките бяха на почит, та дори бяха и повод за гордост. Защото задължително трябваше да кажем на приятелите си кои филми имаме. “Сам вкъщи”, “Цар Лъв”, “Сам вкъщи 2”, “Космически забивки”, “Тарзан”, “Сам вкъщи 3” бяха само някои от филмите, които въртяхме постянно и знаехме наизуст. А едно време имаше и места, наречени видеотеки…
А от страна на телевизията веднага изникват поизбледнелите вече “Малкълм”, “Алф”, кечът и по-старите епизоди на “Семейство Симпсън”. Някогашните детски на “Cartoon Network” вече са класика и са пенсионирани в “Boomerang”, а ако се разровим малко повече, ще си припомним и явления като “Fox Kids” и “Jetix”.
Тогава мода беше да облечеш тениска върху блуза или най-много суичър с качулка. Поради липса на смартфони, с часове говорехме по телефона от стаите си, а йо-йо-тата и фърбитата запълваха времето, в което не играехме “Yu-Gi-Oh!”.
Компютърните игри определено все още не бяха достигнали прилично ниво и се налагаше като истински професионалисти да рисуваме в “Paint” или да спасявахме принцесата на Супер Марио.
Мисля, че така се получава една прилична, макар и схематична картина на нещата, които са си промъкнали път в детството на всеки роден през 90-те.
Разбира се, не всичко беше розово – не можехме да имаме Интернет, ако някой говори по телефона (така и не разбрах как се случваше). Но все пак всички си спомняме с усмивка дори за това.
До следващия път!
Алекс
My Life and Chocolate 