London Calling: обикаляне, снимки и много изненади

Окей, това е може би най-предсказуемото заглавие, което можех да измисля за статията. Но не мога да позволя тази песен само на мен да ми е в главата постоянно, а и името й пасва прекалено перфектно, за да не го сложа.

(Обяснявам: London Calling е песен на The Clash – тези, които пеят Should I Stay or Should I Go a.k.a. песента от Stranger Things.)

Както обещах предишния път, ще разкажа и за деня, прекаран в столицата на Великобритания. А тя се оказа много по-различна от това, което очаквах.

Всъщност, от малка мечтаех за пътуване до Лондон заради много любими мои книги и филми, чието действие се развиваше именно там. Така че не знам дали очаквах да срещна магьосници, Елизабет Бенет или Хю Грант зад някоя синя врата, но във всеки случай реалността е много далеч от магическите представи, които имах.

Лондон се оказа нещо съвсем различно. Градът е много по-голям, отколкото можех да си представя, и много, ама много по-забързан и динамичен. В един момент си дадох сметка, че цял ден препускам по тротоарите и дори не ми хрумва идеята за спокойна разходка – просто всички хора бързат за някъде и ме повличат в тяхното потичване по улиците.

Разбира се, основната цел беше да видим главните забележителности, а междувременно да разглеждаме улиците и витрините на магазините. Няколко пречки се появиха при изпълнението на този план:

Реставрацията на Биг Бен
Реставрацията на Парламента
Опашката от над 100 души за Уестминстърското абатство
Забраняването на достъпа до Даунинг стрийт 10, тъй като куп журналисти се бяха струпали там

Така, за съжаление не успяхме да видим някои от най-известните забележителности в Лондон. Но пък стигнахме до Бъкингамския дворец, до British Museum, както и до Националната галерия (и на двете места има вход свободен), до Уестминстърското абатство (отвън), до Площад Трафалгар, Piccadilly Circus.

Типичните лондонски гледки са навсякъде. Разбира се, има много от двуетажните червени автобуси, от телефонните кабини, както и големи булеварди с луксозни бутици и изискани ресторанти; точно както във филмите, в парковете е пълно с хора, които лягат направо на тревата и хапват по нещо или четат книга; магазините за сувенири са пълни с артикули, посветени на мечето Падингтън и на Мистър Бийн и естествено с магнитчета с ликовете на членовете на кралското семейство.

Естествено, не се разминахме и със странни изненади като това, че всички пресичат на червено и че имаше косъм в сладоледа ми за 4.50 паунда (приблизително 10 лева).

Лондон е наистина много голям град, пълен с различни хора от всякакви култури. Всичко и всички са в движение, което те повлича и те кара да се чувстваш част от динамичната атмосфера. Ще го запомня най-вече с бързото темпо на живота и сблъскването с най-различни усмихнати, тичащи хора.