Преди няколко седмици приключиха моите четири години в университета и това разбира се трябва да бъде отразено тук.
Обръщайки се назад, хем ми се струва, че това време мина адски бързо, хем като се сетя за себе си в първи курс, имам чувството, че съм била най-много на 15. Реално през тези няколко години се случиха наистина ужасно много неща. И освен с много учене, недоспиване и ставане рано в студа – радост за всеки студент – те бяха изпълнени и с много събития, които силно се надявам да запомня, още повече, че искрено мога да кажа, че някои от тях промениха и мен самата, а и живота ми из основи.
Времето наистина минава много бързо и адаптирането е малко по-трудно, отколкото очаквах – истината е, че все още често забравям, че съм завършила и редовно първата ми мисъл, когато се събудя е: “Днес от колко бях на лекции? Успах ли се вече?”. А и трябва да свиквам с изненаданите погледи на нашите, които вече НЕ ме виждат да уча и просто не знаят как да реагират.
Всъщност, дълго се чудех как точно да формулирам този пост и дали да е просто равносметка на студентските ми приключения. Винаги мога да добавя статия за съвети, уроци и т.н., но сега ми идва да излея толкова много информация, че не знам откъде да започна. И спокойно, не става въпрос за изучавана информация, извадена от учебници (така де, тъкмо завърших, сега си почивам), ами за онези неща, заради които всички постоянно обясняват, че това са най-хубавите години.
(Шегувам се, няма да пиша за дискотеки и барове. Те са тема, от която за добро или зло и досега нищо не разбирам.)
Но пък действително има няколко важни неща, които научих през последните няколко години и които си заслужава да бъдат споделени. Защото в крайна сметка университетът трябва да учи не само на теория, но също така и на умения и общуване.
Окей, ето първо малко бърза базова информация за това, което трябва да имате предвид:
1. Това, че в едната зала в университета е 40 градуса и се потиш, не означава, че в друга не е 15
2. Идва момент, в който ходиш на лекции главно за да видиш приятелите си
3. Всеки път, когато си обещаваш да си легнеш рано, няма да си легнеш рано
4. Всеки път, когато си обещаеш да учиш предварително за изпит, няма да учиш предварително за изпит
5. Колкото повече кафе, толкова повече кафе.
Но има и доста по-значими неща, които научих. Като например навици, които се отнасят по-скоро до това, как да организирам времето си, да се самодисциплинирам и да знам как да намирам информацията, която ми трябва. С две думи как по-успешно да върша работата си, когато вече няма кой да ми казва какво точно да правя, както в училище (a.k.a ставаш повече или по-малко самостоятелен).
А освен това със сигурност другият важен момент е сблъсъкът с огромно разнообразие от хора. Едва ли има друго място, където да се намират толкова различни една от друга личности, а именно това успява да покаже колко е голям светът и колко е важно да си отворен към другите.
Това е (почти) всичко, което ми хрумва сега и което ми се иска да включа тук. Бяха наистина динамични години, изпълнени със стрес и изпити, но и с много смях и подкрепа, благодарение на някои хора, с които имах късмета да се срещна.
До следващия път!
Алекс
П. С. А сега какво?
My Life and Chocolate 