Наскоро попаднах на статия, чиято авторка споделя любимите си цитати. Разбира се, веднага започна да ме гложди нуждата и аз да си припомня всички страхотни изречения и параграфи, които толкова са ми харесвали, че съм се връщала да ги чета отново и отново…
За съжаление, така и не си създадох навика да подчертавам любимите си цитати в книгите, които чета – предполагам от притеснение, че ще разваля вида им. Следователно се оказа много трудно да събера всички отделни откъси тук.
Въпреки това си имам няколко наистина любими цитата, към които се връщам прекалено често, за да не знам точно къде се намират, и които нямам търпение да ви споделя. А кои са вашите?
“И така ние продължаваме напред, с кораби срещу течението, носени неспирно назад към миналото.”
“Великият Гетсби”, Ф. Скот Фицджералд
“В по-младите ми и неуверени години моят баща ми даде един съвет, който завинаги се запечата в паметта ми.
-Ако ти се прииска да съдиш някого – ми каза той, – просто помни, че не всички хора на света са имали преимуществата, които имаш ти.”
“Великият Гетсби”, Ф. Скот Фицджералд
“Общоизвестна истина е, че е съвсем в реда на нещата всеки ерген със състояние да си потърси съпруга.”
“Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
„От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви…“
“Брулени хълмове”, Емили Бронте
“- Можа ли да се поразсееш?
– Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”“Нежна е нощта”, Ф. Скот Фицджералд
My Life and Chocolate 