Ако ви се струвам много изморена, но в същото време щастлива и развълнувана на снимката, това е защото след 6 дни разходки си мислех, че мога да застана до тази красива стара каменна арка, покрита с растителност – аз с модерните си дрехи от 21-ви век – и да изглеждам естествено. Разбира се, това не се получи и си оставам типичен посредствен турист, който стои до нещо хубаво и се снима. Даже с една друга група се редувахме да се облягаме на арката и да си правим снимки.
Тази снимка е от пътуването ни с Тито до Англия отпреди почти година. Там си изкарахме наистина прекрасно и има още толкова истории, които искам да разкажа. Всъщност и преди съм казвала, че ми беше мечта от малка да отида, но един може би изненадващ факт е, че това беше първото ми пътуване със самолет. По пътя и на двата пъти ми ставаше лошо и докато се опитвах да гледам в една точка и да не мисля за обяда си, започнах да оценявам придвижването с кола.
Паркът от снимката е “Westgate gardens” в Кентърбъри – живописен град в Югоизточна Англия с наистина богата история, известен с много старата си катедрала, с произведението “Кентърбърийски разкази” от 14в., както и с още много неща. Ако ви е интересно да прочетете още за Кентърбъри, ето статията ми за престоя ни там.
Самият парк е идеалното място за разходка. Сладките алеи, растителността и птичките навсякъде създават усещането, че си във филм на Дисни. Както може би виждате на снимката, бях подготвена за прословутото студено и дъждовно английско време, но всъщност уцелихме цяла седмица слънце и през деня ми беше дори топло с този пуловер – най-тънката дреха, която си бях взела, а шлиферът общо взето само го влачех с мен. Така или иначе, намерихме сенчести места, където да седнем на тревата и да се разхладим, доколкото е въможно, до едно много сладко поточе, в което плуваха патета.
В ръката си държа чаша с айс мока (наистина беше топло) от една сладкарница в центъра, благодарение на която за пръв път се влюбих в шортбреда, а.k.а шотландски сладкиш с маслено тесто, виновен за това да се върна по-тежка, отколкото заминах, без изобщо да съжалявам.
Всъщност, мисля, че снимката е от последния ни следобед, преди да се върнем. Бяхме си отделили повече време да разгледаме парка и стигнахме до по-спокойни части, където имаше по-малко хора и повече зеленина. Безцелната разходка е едно от нещата, които според мен са най-приятни по време на пътуване – човек се отпуска и напълно се потапя в атмосферата на мястото.
Надявам се да съм ви накарала да си спомните и ваши пътувания и места, на които сте ходили. За мен Кентърбъри беше една от най-прекрасните дестинации и би било страхотно някой ден отново да отидем там.
Дори да трябва да е със самолет.
До следващия път!
Алекс
My Life and Chocolate 