Може би се чудите защо толкова време не бях качвала нищо. По принцип бих използвала за извинение, че нямах Интернет, но реално това продължи само за пет или шест дни. Ще ми трябва друго оправдание за останалите (внимание:) пет седмици. Аз нямам такова, така че разчитам на вашето желание да подминете отсъствието ми, все едно нищо не сте забелязали. Така или иначе това и преди е ставало, а за съжаление сигурно ще се случва понякога и занапред.
Общо взето последните седмици бяха емоционални по отчайващо рутинен начин. Зиморничавата ми природа ликуваше на 30-те градуса, които направиха от май същинско лято, но пък си тръгнаха толкова бързо, колкото се и появиха и аз бързо наизвадих току-що прибраните пуловери. Още един юни, в който плетките покриват, т.е. завиват стола в спалнята ми. Оттогава забравях чадъра си няколко пъти, сменях подгизналите си чорапи и изпрах старателно един чорапогащник, изпръскан от кола, която очевидно трябваше да стигне някъде много бързо. Ако по някакво стечение на обстоятелствата шофьорът чете този текст, нека знае, че още му се сърдя.
Освен това попаднах в порочния кръг на недоспиването, който ме застигна около два месеца по-късно от всички останали. За този проблем в случая смятам, че е виновен Нетфликс – най-страхотното и лошо за мен нещо, което ми се е случвало напоследък. Просто не разбирам как всяко обещание да си легна навреме е нарушено от няколко епизода на “Приятели” и филм, който гледам за 57-ми път. Миналата неделя буквално до 1:30 гледах “Събудих се на 30”, но тази класика си заслужава няколкото допълнителни прозявки на следващия ден. Така или иначе днес свърших задачите си навреме, вечерята е готова и съм си сложила Нетфликс лимит от 45 минути, така че ми стискайте палци!
Другото ново при мен е неочаквано възвърналият се ентусиазъм да готвя. Последните две седмици почти няма ден, в който да не опитам нова рецепта, което е или много добре, или много зле за Тито. За мое щастие, след 2 часа готвене имам идеалното оправдание да оставя на него миенето на чинии, докато гледам нещо. Това нововъзникнало хоби е свързано и с ходене до местната железария, което никога не бях правила толкова често, колкото сега. И ако има нещо, което научих, то това е, че в тези магазини наистина има всичко.
Надявам се с малко повече самодисциплина и сън следващите дни да превръщам в реалност няколкото идеи за статии, които ми хрумват в последно време. Надявам се и вие да имате вълнуващи планове за лятото, както и все някога то да дойде.
До следващия път!
Алекс
My Life and Chocolate 