Смачкани парчета плат, хвърчащи карфици и много болки в кръста: нещо като наръчник по шиене
Началото
Носенето на две дини под една мишница често не толкова тежи, колкото вдъхновява човек да се нагърби с още една-две, а защо не и с някой неудобен за мъкнене пъпеш или пък странен бодлив ананас с неправилна форма?
С други думи, добавих шиенето сред хобитата си – нещо, което обмислях и очаквах много време. Реших се, когато платих според мен прекалено много за скъсяване на едно напълно обикновено перде от икеа. Това дотолкова нарани егото ми, че гласът на всезнайката в мен, която казва „това и аз мога да го направя“ просто ме накара да си купя шевна машина.
*за протокола, шиенето отдавна ми изглеждаше интересно, но това беше поводът, който ме пречупи*
Продължението
И така попаднах в коварния капан на шивачките ютубърки, шиещи на воля ретро роклички, сладки костюмчета и дрехи, вдъхновени от исторически филми. Като феи, които в добре подреден интериор на фона на музика от арфа или флейти, създават красота без никакви усилия.
Да, но ако феите ги боли гърба от седене, пръстите им са набодени от игли и миришат на пот от нов вид напрежение, предизвикан от ужаса да съсипеш плат, който си чакала две седмици да дойде по пощата. А да, и ако изобщо има музика, нека е някоя метъл песен. Наистина, нищо досега не ми е позволявало да канализирам гнева си толкова добре, колкото ИЗЛИЗАНЕТО НА КОНЕЦА ОТ ИГЛАТА ЗА 437493764 ПЪТ. Понякога със задоволство си представям как си изхвърлям шевната машина през прозореца и я карам да страда, както аз страдам. Дори не съм подозирала, че държа такива емоции в себе си, но пък хората казват, че е здравословно да се изхвърлят навън.
У нас стана предапокалиптичен хаос с парчета плат навсякъде, разрязани кройки, вряща ютия и случайни карфици, разпръснати по пода, които Тито настъпва и крещи.
Някак не е естетическото винтидж хоби, което очаквах. Но пък каквото и напрежение да има, то е заглушено от огромното удоволствие, което носи шиенето. Ами защото то наистина си е много яко! И ето така с почти всички емоции, които хората са способни да изпитват, си шия от края на миналото лято.
Бяха ми казали, че ще намразя първите десетина неща, които направя. В моя случай това не се оказа вярно. Няколко дни, след като купих шевната си машина, направих първия си опит да разшия една стара пола, която не носех, и да направя торба от нея – на теория достатъчно лесен проект за начинаещи. Не изгладих плата, защото „за какво ми е“, а и не измерих нищо и директно рязах, както ми изглеждаше добре. Идеалната подготовка за шиене на машина, която не знам как работи.
Получи се два пъти по-малка от очакваното тъмночервена торба с криви шевове и стърчащи във всички посоки бели конци. А съм притеснително горда с нея! В Лидл са ме виждали да пазарувам с нея десетки пъти предимно някакви малки неща и благодаря за учтивостта никой да не е изкоментирал „гадост“ или нещо такова. Това си е моята торба, аз я направих.
Наръчникът
Откъде се започва? Кой плат за какво се изполва? Ето няколко ключови момента от опита ми, с които се надявам да спестя някое и друго главоболие.
- Капка по капка шивач става.
Началото е объркващо, но според мен най-добре е да се започне с изпробване на самата шевна машина – видовете шевове, които има, настройки, бързина… Стари парцалчета, или пък скъсани/безнадеждно изцапани дрехи са идеални за изследване на наличните възможности, без да се съсипва (допълнително) каквото и да било.
- Да се направи права линия не е било толкова трудно, откакто на ръка рисувах правоъгълни триъгълници.
Правенето на прав шев стана моя фокус за 2023. Първите пъти сама се стрясках от скоростта, с която машината започва да шие, и подскачах + се потих екстремно, защото всичко се движеше толкова бързо! За щастие, с това се свиква и сега с малки изключения намирам начин да си координирам ръцете. Упражняването на прави шевове сега намалява риска от съсипани дрехи после.
- Така, платовете се гладят – важно.
Не е стъпка, която се прескача ей така. Много пъти съм го правила и после прескокът преминава в строполяване на метафоричното дъно, тоест страшно криви парчета плат. Питайте хората от Лидл.
- Да поправяш чуждите грешки е полезно за самочувствието и за шивашките умения.
Ето какво имам предвид: въпреки че бях нетърпелива да си ушия нещо от нулата, започнах първо с поправки по дрехи, които вече имам, с идеята пак да започна да ги нося. Стесняване, зашиване на копче, скъсяване… Простичка стъпка, която обаче вече означава работа по истински дрехи и показва много за начина, по който са сглобени.
- Гривната с възглавничка за карфици не е просто сладък аксесоар, а най-важното нещо на ръката ми.
Драстично намалява убожданията от карфици, държи ги на едно място, а и е супер лесно да се взимат и после връщат директно там. Без безразборно падане на остри предмети. Пълно съвършенство. И си заслужава цялата инвестиция – най-добрите 3 лева, които съм харчила.
- Кройките са новото нещо, което за първи път изпълва съзнанието ми.
Кройките са нещо, за което преди изобщо не се замислях, и шокиращо за несъобразителната ми глава се оказват основата на шиенето. Аз взимам моите от Etsy и обикновено ми излизат между 2 и 5 долара. Идват по имейл в PDF формат с всички размери, а в повечето случаи и инструкции. Принтирам ги, изрязвам ги и ги налагам върху плата с карфици, за да имам точната форма, която да изрежа. След това всичко продължава според инструкциите.
- Платовете идват от… ?
Преди да се стигне до пазаруването на платове, идва чуденето какви точно са необходими. За щастие, онлайн има много обяснения и препоръки, които посочват подходящи материи, които да се потърсят в магазина за платове според дрехите. За точни локации се обръщам към Гугъл и хора, които вече шият. Също така, връщайки се към Etsy, е важно да кажа, че там често кройките вървят с предложения за плат– например, памук, лен, сатен…
А за пътите, когато предпочитам Интернет пазаруването, отново отивам в Etsy (само това Etsy, ех). Напомням, че е хубаво да се провери от коя държава се изпраща платът: при тези извън ЕС може да има забавяния или допълнителни такси. Въпреки че пазаруването онлайн може да бъде трудно, защото няма как да се пипне материята, то предлага много голямо разнообразие на десени.
А, да – платът се пере и глади задължително, преди да се шие, защото може да се свие. Но за това като цяло предупреждават и самите търговци и не е някакъв мой оригинален съвет.
- Защо да си губя времето с нещо по-малко от най-хубавата дреха, която съм виждала?
Не бих се занимавала с дреха само защото е „подходяща за начинаещи“. Вероятността да загубя интерес е голяма, ако не е нещо, което много искам да имам. Затова си избирам именно такива проекти дори и да изглеждат сложни. Много мотивира да се избягват грешки, а и ми напомня да си казвам „браво“ за всяка изпълнена стъпка.
Последният съвет в такъв тип статии обикновено препоръчва на хората да не забравят да се забавляват, но няма кого да излъжа – ще има болки в кръста. Усещането да си облечете нещо изцяло ваше обаче, е страхотно, а гордостта от постижението кара болежките да изчезнат като торта след дълъг ден на работа.
До следващия път,
Алекс
mylifeandchocolate.com 