Моят едномесечен (не-чак-толкова-катастрофален) опит с готвенето

Така. Не мисля, че има нужда още веднъж да споменавам колко съм непохватна. Ако сте чели и преди статии тук, най-вероятно сте го разбрали така или иначе. Може би единственото, което си струва да добавя, е че наскоро се ударих в отворена врата, което не ми се беше случвало досега, и си докарах достатъчно неприятна… Continue reading Моят едномесечен (не-чак-толкова-катастрофален) опит с готвенето

Първи рожден ден на блога

Миналият месец стана една година, откакто споделям статии тук! Времето мина наистина бързо, но преглеждайки постовете, си давам сметка колко неща са се случили оттогава. Блогът проследи доста събития и промени в живота ми, а отбеляза и много всекидневни случки и открития. Изключително важно за мен е, че имам място, на което да оставям спомени… Continue reading Първи рожден ден на блога

След университета: бърз поглед назад

Преди няколко седмици приключиха моите четири години в университета и това разбира се трябва да бъде отразено тук. Обръщайки се назад, хем ми се струва, че това време мина адски бързо, хем като се сетя за себе си в първи курс, имам чувството, че съм била най-много на 15. Реално през тези няколко години се… Continue reading След университета: бърз поглед назад

Какво научих от по-големия си брат

Колкото и да не го осъзнавам, брат ми става на 29 години. 29! В главата ми той си стои някъде на 17 и това не се променя, но въпреки упоритото ми съпротивление, разни неудобни за тази моя нагласа неща постоянно ми напомнят колко време е минало. В крайна сметка живее на друго място, работи, пътува… Continue reading Какво научих от по-големия си брат

Историята за неловката ни първа среща

Аз и по принцип съм по-затворена и ужасно непохватна. Но представете си какво става, когато на всичкото отгоре се притеснявам, защото съм на първа среща. Катастрофа. Това беше ситуацията, в която бях попаднала преди вече доста време. И тъй като често ми задавате въпроси за връзката ми, реших да поразкажа за нея, но от моята… Continue reading Историята за неловката ни първа среща

Децата на 90-те: носталгични мисли за епохата, в която тамагочитата бяха “много готини”

Креативни, адаптивни, незрели, живеещи в социалните мрежи... това сме децата на 90-те. Носещи отпечатъка на основополагащи промени в обществото, както и на стремглавото развитие на технологиите, родените през последното десетилетие на 20-ти в. определено сме група, която се отличава със свои характерни черти. Давайки си сметка, че дори родените през 1999-та би трябвало да са… Continue reading Децата на 90-те: носталгични мисли за епохата, в която тамагочитата бяха “много готини”

Кратък разказ за една януарска вечер

-Трябва да те снимам по-често. -Какво?! Защо би направил това? -Да, трябва. Например както си застанала така. С разрошена коса и книга. Лекотата, с която казваше тези неща, я смайваше. Тя го погледна с дежурния си за тези ситуации поглед, изразяващ нещо средно между съмнение и присмех. Дори след толкова много време й беше трудно… Continue reading Кратък разказ за една януарска вечер

Писмо до 16-годишната мен: какво бих си казала, ако можех да се върна назад във времето

Мила 16-годишна Алекс, Пиша ти от зимата на 2019-та година и знам, че ще те разочаровам, като ти кажа, че светът все още не изглежда като в “Завръщане в бъдещето”. Всъщност, това изобщо не е лошо, но помня колко сигурна беше в бъдещето на летящите скейтборди, след като прочете онази статия. Така или иначе, загуби… Continue reading Писмо до 16-годишната мен: какво бих си казала, ако можех да се върна назад във времето

2018-та година: аз и блогът ми. Най-четените от вас статии

Краят на 2018-та дойде, както и моментът, в който всички си правим равносметка. Дали сме постигнали всички цели, които си поставихме преди година? Най-вероятно не. В началото на годината всеки тръгва смело с амбициозни планове, които обикновено изоставя след само няколко седмици. Но това изобщо не е причина да спрем да мечтаем и да се… Continue reading 2018-та година: аз и блогът ми. Най-четените от вас статии

Хелоуин – да празнуваме ли?

31-ви октомври наближава, което означава, че дискотеките ще са пълни, а бабите и дядовците заканително ще размахват пръст към преоблечените и ще подвикват, че “Хелоуин не е български празник”. Той всъщност не е и американски, както те мислят. Не е и католически. С едно бързо влизане в Уикипедия разбираме, че Хелоуин произлиза от келтската Нова… Continue reading Хелоуин – да празнуваме ли?