Category: Diary
-
Какво научих от по-големия си брат
Колкото и да не го осъзнавам, брат ми става на 29 години. 29! В главата ми той си стои някъде на 17 и това не се променя, но въпреки упоритото ми съпротивление, разни неудобни за тази моя нагласа неща постоянно ми напомнят колко време е минало. В крайна сметка живее на друго място, работи, пътува…
-
4 неща, за които няма нужда да се притесняваме (и все пак го правим)
В днешния свят, в който всичко върви с шеметно темпо, притесненията и стресът са неща, от които много трудно можем да се спасим. Постоянната конкуренция, чувството за несигурност, а и всичката информация, която ни се стоварва ежеминутно са само част от факторите, довели до почти неизбежния ни навик да се притесняваме винаги за нещо. Като…
-
Историята за неловката ни първа среща
Аз и по принцип съм по-затворена и ужасно непохватна. Но представете си какво става, когато на всичкото отгоре се притеснявам, защото съм на първа среща. Катастрофа. Това беше ситуацията, в която бях попаднала преди вече доста време. И тъй като често ми задавате въпроси за връзката ми, реших да поразкажа за нея, но от моята…
-
Децата на 90-те: носталгични мисли за епохата, в която тамагочитата бяха “много готини”
Креативни, адаптивни, незрели, живеещи в социалните мрежи… това сме децата на 90-те. Носещи отпечатъка на основополагащи промени в обществото, както и на стремглавото развитие на технологиите, родените през последното десетилетие на 20-ти в. определено сме група, която се отличава със свои характерни черти. Давайки си сметка, че дори родените през 1999-та би трябвало да са…
-
14-ти февруари: 5 причини да сте щастливи, че нямате среща
Нека за минута оставим настрана спора за 14-ти февруари, за който така или иначе съм сигурна, че всички имате мнение. Защото, каквото и да мислите за този празник/“празник”, няма как да избягате от равносметката дали ще го прекарате с половинката си, или сами. Ако спадате към втория случай, най-вероятно с ужас и досада очаквате въпросите…
-
Кратък разказ за една януарска вечер
-Трябва да те снимам по-често. -Какво?! Защо би направил това? -Да, трябва. Например както си застанала така. С разрошена коса и книга. Лекотата, с която казваше тези неща, я смайваше. Тя го погледна с дежурния си за тези ситуации поглед, изразяващ нещо средно между съмнение и присмех. Дори след толкова много време й беше трудно…
mylifeandchocolate.com 