Пътешествията винаги са приключения. Но освен с типичните истории за забележителности, случки из улиците на града и трикове за събиране на много багаж в малка раница, това пътуване се отличи с красотата и богатата история на Кентърбъри, където именно отидох.
А също и с едно отскачане до Лондон, но за това в следващата статия.
Тъй като Кентърбъри не е типичната туристическа дестинация за нас, първо давам малко информация за града. Той се намира в Югоизточна Англия, графство Кент. На около 90 km източно от центъра на Лондон е и е разположен на пътя към пристанището Дувър. Населението на Кентърбъри е около 50 000 души. Интересен факт е, че архиепископът на Кентърбъри е най-високопоставеният духовник в Англиканската църква. Освен с това, градът е известен със своята много красива катедрала, а и с произведението “Кентърберийски разкази“ на английския поет Джефри Чосър, представящо група поклонници, които пътуват към гробницата на Томас Бекет, намираща се във вече споменатата катедрала.
А дори това да не ви е впечатлило достатъчно, както обикновено имам бонус информация – в Кентърбъри са родени Орландо Блум и Ели Гулдинг.
Кентърбъри има изключително чаровна стара част от града. Видях от любимите си много стари сгради, които се използват и до днес като няколко от 16-ти и дори една от 13-ти век. В центъра има типичните павирани тесни улички, дървени табелки със странни имена от типа на “The Lady Luck” и от онези къщи с греди в стил “Тюдор”. Като цяло със своята старинна и автентична атмосфера всичко напомня за филмите за средновековни крале, битки и принцеси.
Изключително приятно място за разходка е “Westgate gardens” – парк, през който минава рекичката на града. Там освен още от старинните каменни къщи има и старинни каменни арки, обрасли в цветя и треви, красиви алеи, както и поляни, на които хора лежат и се радват на слънцето. Приказният пейзаж се допълва от патетата, които плават във водата, а единият ден дори видях катерица! Общо взето, постоянно търсех начин отново да отида в градините “Уестгейт”, в които сякаш дори времето спира, за да се разходите спокойно.
Основната забележителност на града без съмнение е катедралата на Кентърбъри. Тя е една от най-старите и известни в Англия, но и до днес функционира и в нея се провеждат служби всеки ден. Именно тя е катедралата на архиепископа на Кентърбъри. Построена е още през 597г., но е изградена отново между 1070 и 1077г. и след известен брой промени я виждаме такава днес, в романски и готически стил. Добре е да знаете, че входът е 17 паунда за възрастни и 15 за студенти – цена, която на пръв поглед ми се стори доста висока, но пък включва достъп до всички места на катедралата и градините, а и възможност да се задават въпроси на работещите там, които с радост посрещат посетителите с брошури и много информация.
Катедралата е величествена и толкова пропита с история, че най-трудно е решението коя част да се разгледа първо. По стените има множество надписи, отбелязващи важни моменти от миналото, стъклописи, а малко по-навътре са разположени и гробници на исторически личности, включително тези на крал Хенри IV и жена му, Жана Наварска (живели през 14-15в.), паметници на над хиляда години и много други интересни неща.
Посетителите имат достъп и до “Martyrdom” – мястото на убийството на най-известния архиепископ на Кентърбъри – Томас Бекет. През 1070г. той е нападнат от четирима рицари, разбрали като заповед неясна фраза на крал Хенри II. Доколкото прочетох, тя била произнесена в момент, в който кралят бил ядосан на архиепископа и негов бивш най-добър приятел, но остава в историята именно с това събитие, случило се заради него.
Въпреки това много хора свързват града основно с произведението “Кентърберийски разкази“, написано към края на 14-ти век и прочуло града и катедралата и до днес. Представлява сборник от разкази на герои, които пътуват заедно към катедралата и междувременно се състезават кой ще разкаже най-добрата история. Разказите се отличават с това, че са първата книга, създадена на разговорен английски език, а не на френски или латински. Съответно в града има много сувенири с мотиви от разказите, а в центъра е разположена статуя на автора, държащ списък с имената на героите.
Още едно място, което посетих, е Eastbridge Hospital of St Thomas the Martyr. “Болницата”, която е била по-скоро странноприемница за бедни поклонници, пътуващи към катедралата, е малък музей с няколко помещения.
И въпреки че повечето ресторанти в центъра на Кентърбъри бяха италиански, френски, немски и т.н., попаднах на сладкиш, който се оказа типично шотландски – много вкусния shortbread. Традиционният е направен от маслено тесто, но този, който опитах там, освен бисквитката имаше и слой карамел, покрит с шоколад. (Yummm)
За съжаление, има още доста места, на които ми се искаше да отида, но за които просто не остана време, като St Augustine’s Abbey, Норманския замък на Кентърбъри и няколко музея. Много се надявам някой ден да посетя отново Кентърбъри и да имам възможност да видя и тях.
Не очаквах да харесам Кентърбъри чак толкова много! Градът представя късчета от английската култура и определено предлага автентична атмосфера, каквато не се усеща толкова в големите градове. Препоръчвам го на всички, които имат възможност да отидат.
До следващия път!
Алекс
My Life and Chocolate 