Така.
Не мисля, че има нужда още веднъж да споменавам колко съм непохватна. Ако сте чели и преди статии тук, най-вероятно сте го разбрали така или иначе. Може би единственото, което си струва да добавя, е че наскоро се ударих в отворена врата, което не ми се беше случвало досега, и си докарах достатъчно неприятна рана от това. После изпищях едно силно “Ау!” и си продължих с достойнство.
Така че е логично да не се справям много-много в кухнята. Доскоро ми се получаваха само десертите, но това го отдавам на безграничната си любов към шоколада и на това, че от малка се бутах да ме учат как се разбиват белтъци и как се приготвя добър шоколадов ганаш.
Всичко това се промени обаче, когато приятелят ми започна хранителен режим и менюто ни (тоест салата или най-много паста) драстично се промени – всичко в името на гаджето. Последните четири седмици готвим всяка вечер вкъщи и постоянно правим предварителни планове кога какво ще се яде.
И разбира се, когато се наложи, бързо трябваше да се научим да пазаруваме като възрастни и да приготвяме храна бързо, защото иначе ядем в 11 вечерта. Но тази статия се появява по-скоро защото често се справям с тези задачи сама. Ако “справям” е в някакъв относителен смисъл, разбира се.
Следователно последните седмици научих някои много важни неща. Като това как се вари леща и да не режа тиквичките на огромни парчета, защото просто няма да се сготвят. Освен това открих, че често когато се ядосвам, че нещо не завира е защото не съм пуснала котлона, което се оказа полезно да се знае. Към списъка добавям, че горещото олио пръска и боли, че не е вкусно, когато отвън е препечено, а вътре – сурово и че да объркаш черния пипер с чубрицата не е без последствия.
И все пак, имайки предвид, че вече преодолях тези аматьорски грешки, мисля, че би било добра идея да качвам повече рецепти тук.
Ако не съм ви отказала от готвенето досега.
До следващия път!
Алекс
My Life and Chocolate 