Брънч в Cafe 1920

Списъкът от неща, които все още не съм опитала в Cafe 1920, бързо се скъсява. Действително, през изминалите седмици толкова често търсех поводи да се разходя пак дотам и да си похапна от вкусните им предложения, че последните един-два пъти знаех какво искам и без да отварям менюто.

Още при първото си посещение бях силно впечатлена от мястото – от интериора, обстановката и цялостната енергия. Ресторантът се оказа чисто ново откритие и перфектната причина да посещавам част от София, която бях позабравила, та дори и отбягвала (трябва да признаем, че репутацията на това кътче от центъра не е от най-добрите). Всъщност една от идеите на Cafe 1920 е именно да облагороди и да привлича хора към района на Лъвов мост – едно от ключовите места на Стара София. Дори самото му име препраща към миналото, обвързвайки го с емблематичния хотел, в чиято сграда се намира и чието построяване започва през 20-те години на 20-ти век. Така, след близо сто години разлика, се появява Cafe 1920, което успява да преплете чара и полъха на историята, излъчващ се наоколо, с тенденциите в интериора и храната, запазвайки специално място на традицията.

Вътре е изключително приятно и уютно. Разположен на два етажа, ресторантът създава стилна и модерна обстановка, която разбира се е и много instagramable. През големите прозорци се открива гледка към Лъвов мост, сградите наоколо и минаващите трамваи, което ми напомня да добавя, че Cafe 1920 е достъпно и защото няколко различни линии на градския транспорт водят до него – метро, трамвай 12 и 18.

Много ми харесва това, че тук се използват истински домашни продукти, производство на баба Мита. Усещането за сготвено вкъщи е във всяко ястие, традициите, съчетани с модерното, дебнат от всяка чиния вкусни странджанки, мекици или бухти. Всичко е като приготвено от баба и не е изненада, че всеки път си тръгвах сериозно преяла. Именно този вкус на закуски от детството, приготвени с качествени продукти, е защо Cafe 1920 стана едно от любимите ми места за брънч.

За моя радост, вече успях да опитам доста от предложенията им. Странджанките (или принцесите с кайма и кашкавал), както и сандвичите със свинско и с бекон са само част от страхотните неща, които бихте могли да хапнете тук. Добре е да спомена, че има и голям брой ястия с яйца, но тъй като по принцип не обичам яйца, ги пропускам.

Като истински любител на сладкото обаче, бях завинаги спечелена от американските палачинки със сладолед с тиква, които си поръчвам няколко пъти подред. Пухкави и тооооооолкова вкусни, те всеки път изчезват от чинията, преди да се усетя. Друго попадение сред сладките изкушения със сигурност са бухтите, поднесени в кошничка, заедно с три купички – една с домашно сладко, една с мед и една с шоколад.

Обикновено похапвам вкусотиите с чаша горещо капучино, наслаждавайки се на гледката отвън и на приятната глъчка в ресторанта. Надявам се тази статия да ви е вдъхновила да посетите Cafe 1920 и също като мен да се влюбите в изживяването.

До следващия път!

Алекс