… и как ходенето ми до Малките пет кьошета вече никога няма да е същото
В умовете на доста от нас битува общото схващане, че много от писателите са възрастни, скучни, едва ли не личности, които не се свързват с нищо интересно като цяло. При мен този образ на „прашасалия автор“ беше разбит на два етапа. Първият беше след като изгледах филма „Влюбеният Шекспир“, а вторият – когато прочетох за популярността на абсента сред френските писатели през XIXв. Ако ви е интересно, можете да прочетете повече по темата на своя отговорност. За себе си мога да кажа, че от този момент нататък гледах на артистите по-скоро като на ранна форма на рок (поп?, рап? – зависи какво харесвате) звезди.
Българските писатели и поети също са имали своите моменти, но сега си давам сметка, че в училище деликатно минаваме покрай много от тях. Разбира се, програмата не позволява да се разглежда всичко подробно и изпуска някои от най-интересните неща, но пък четенето е толкова по-интригуващо, когато човек познава историята зад думите на автора. А често тя превъзхожда много филми и сериали по заплетеност и драма до такава степен, че директно можем да си представим припадащите дами, прочели заглавия във вестника точно като бабите на тези, които сега пишат гневни коментари под Тикток видеа на инфлуенсъри. Колко пък да са се променили времената?
Но как се стигна дотук и защо четете за автори, които толкова упорито се опитвам да ви убедя, че не са скучни?
В края на юни в социалните мрежи ми попадна нова публикация на „Бохемска София“. Вече бях чела първата книга „Бохемска София: разкази от жълтите павета“, а втората част – „Бохемска София: духът на стария град“ – ме очакваше да приключа с последните задачи, за да й обърна внимание. В действителност, на този етап вече я бях задържала немалко време върху рафта на несъществуващата ми камина, която стана част от апартамента ми едва преди година, но пък ме кара да се чувствам все едно живея в старинна сграда. Все пак подчертавам, че взех книгата минути след като я видях на витрината на една от столичните книжарници – просто влязох и я купих.
Класическо поведение, когато първата част от поредица книги ви е харесала толкова много.
Постът, който видях обаче, не се отнасяше до книгите, а до разходка из „Квартала на писателите“. С две думи, това е организирана обиколка из столичните улици, по време на която разхождащите се посещават места, на които са живели едни от най-важните личности. По зубърски много се зарадвах на идеята и си купих билет.
Защо „разходка“ ?
Ами, защото събитието си е точно разходка. Всички записани кандидат-софийските-бохеми се събрахме на “Попа“ и тръгнахме заедно из уличките в Центъра на София. Пешеходната обиколка проследяваше както емблематични, така и по-малко познати места, които свързват личностите и събитията, за които слушахме.
Всъщност, провеждането на събитието под формата на разходка беше едно от нещата, които ми харесаха най-много. Усеща се едва ли не детективско преоткриване на ъгли, улици и кооперации, докато се върви по следите на едни от най-интересните личности, живели в София. (Тук броим личности от литературния живот на града от края на XIXв. до началото на XXв. Не казвам, че не сте интересни.)
И защо „Квартал на писателите“…
… което си звучи доста мистично? Едно от първите неща, които научих по време на разходката, беше именно отговорът на този въпрос. НО не искам да ви разваля изживяването, затова няма да издавам информация и само ще кажа, че ще се изненадате колко много много от тези личности, които вече мистериозно споменах, са живели на няколко минути пеша една от друга.
За двата часа, които бяха предвидени, успяхме да посетим доста от тези места, като на всяко от тях чухме много интересни детайли около човека живял в конкретната сграда – ето тези детайли не се преподават в училище, деца. И така разходката в „Квартала на писателите“ ви помага да блеснете на следващото изискано/културно/хипстърско събитие, на което искате да впечатлите някого.
Няколко интригуващи въпроса:
Коя емблематична личност се е провиквала „Тоше!“ през оградата на двора си?
С кого си е разменяла рецепти една от най-известните български поетеси?
Кои са най-скандалните любовни истории, случили се из столицата ни?
(тук не очакваме разкази за бившите ви)
Винаги ми се е струвало, че хората свързват идеята за история с други градове, и оставят асоциациите си със София на ниво ежедневие – градски транспорт, места за паркиране, къде се правят ремонти и къде – не. Сега обаче все по-добре разбирам, че София пази своето минало из улиците, старите къщи, както и всички книги, филми и събития, които започват да присъстват по-осезаемо през последните няколко години. Едно от тях е и разходката из „Квартала на писателите“.
Ето защо вече почти се имам за всезнайка и минаването ми по определени улици из Центъра занапред ще е белязано задължително от коментари като „Знаеш ли, че тук е живял…“ или „А всъщност, тук е станало…“
Двата часа, предвидени за цялата разходка, минаха неусетно. За съжаление, аз успях да се включа едва в половината от цялото изживяване – цялата разходка е разделена на две части и се провежда в събота и неделя. Така че с нетърпение очаквам всяка следваща идея, идваща от „Бохемска София“; следете ги и вие ето тук:
До следващия път!
Алекс
mylifeandchocolate.com 