Помните ли когато бяхме малки и си мислехме, че дрехите, които се носеха тогава, никога няма да се върнат? И аз също.
Не мисля, че някога съм била от хората, които истински се вълнуват заради обувки. Сигурно вече в съзнанието ви изскачат сцени от филми, в които героините се влюбват от пръв поглед в чифт балеринки или токчета и на момента забравят за всичко и всички. В никакъв случай обаче не казвам това, за да съдя някого – имайте предвид, че тези думи идват от човек, който притежава около 15 на практика еднакви рокли на флорални мотиви. Може би просто по-трудно усещам тази магическа тръпка, която ни обвързва с чифт обувки така, както с любим сериал или поне пижама.
Всяко правило си има изключение и при мен това изключение са обувките с каишки. Но не просто обувки с кашки, a обувки с каишки + още куп условия. И така обувките тип “Mary Jane” излязоха на преден план в пинтерест-а и мечтите ми. А напоследък ги виждам навсякъде и в реалния свят, така че предполагам, че дори са популярни.
…но какво са обувки „Mary Jane”?
Кратка дефиниция би гласяла, че в класическата си форма те се отличават с каишка (казах ви), която минава върху стъпалото, със заоблена предна част и полу-официалнен вид като цяло. Най-често се срещат в черно, но днес съществуват във всякакви цветове, а и с всякакви други модификации. Идея, която ни отвежда до:
А откъде са се появили и защо сега се занимаваме с тях?
Има данни, според които обувките съществуват още от времето на Хенри VIII – да, отново стигаме до него и да, това е кралят, който се е женил 6 пъти. Въпреки това стават популярни чак към края на 19-ти и началото на 20-ти век като супер тренд в… детската мода. Реално доста време са носени основно от деца – и момчета, и момичета – и така стават част от класическата ученическа униформа такава каквато я познаваме и днес. По същото време получават и името си от компанията Brown Shoe Company, която купува авторските права за анимацията Buster Brown и използва главния й герой в рекламите си, както правят и много други компании по това време. Именно в тази анимация обувките са носени от главния герой и от героиня, наречена Мери Джейн.
С няколко по-решителни скока във времето минаваме през 20-те години на 20-ти век, когато флапърките правят обувките Мери Джейн почти задължителна част от облеклото си и така ги въвеждат в света на дамската мода; по-късно, през 90-те години преживяват един вид деветдесетарски ренесанс. Тогава са познати най-вече като част от гръндж и готик естетиките, тъй като техните представители носят кожени Мери Джейн на квадратни токове или платформи, с по-дебели каишки и метални катарами.
Обувката си съществува и в стандартния си облик и досега, но определено се намира и в много вариации. Всъщност доскоро не ги намирах изобщо, но сякаш отново стават популярни (или просто вече филтрирам рекламите подсъзнателно) и през последните седмици като че ли са навсякъде.
Обратно към моята лична крайна цел и ясна мечта за идеалните обувки. Винаги съм търсела лачени Mary Jane с две или три каишки и вече съм горд собственик на цели два чифта такива: едните в червено, другите – в черно.
И така стигаме до няколко важни урока:
- Новите обувки трябва винаги, винаги, ВИНАГИ да бъдат разтъпквани вкъщи, преди да им се гласува доверие за разходка навън. По трудния начин научих, че червеният цвят на невинно изглеждащите ми Мери Джейнки най-вероятно служи за камуфлаж на раните, придружени от саундтрака „ох… ох… ау…“ на всяка крачка. Не знам какви обувки са носели децата преди сто години, но се надявам да не са били тези.
- Кривите плочки са неочакваният враг, от когото не знаехте, че трябва да се пазите. Но това май важи за всички лачени обувки. Всъщност едно случайно спъване е достатъчно да разбие предната защита на обувката, както и сърцето ми.
- Повтаряйте след мен: “Вече няма да ям сладолед/дюнер над любимите ми обувки”.
До следващия път,
Алекс
mylifeandchocolate.com 