София не спира да ме изненадва с десетките си завладяващи истории, криещи се зад всеки ъгъл. Това не го казвам само метафорично.
… през 90-те години на XIXв. мегданът се обособява като същински площад в покрайнините на града. Затова нашето пътешествие из “Квартала на писателите” започва оттук…
Виктор топалов
Когато прочетете този текст, едва ли първото нещо, за което ще си помислите, са безкрайните тълпи “на Попа”: точно така този “мегдан” е площадът пред паметника на Св. Патриарх Евтимий. И така всяка глава от книгата “Кварталът на писателите” съживява нов спомен от Стара София и ни връща към миналото на различно кътче от Центъра.
Наистина сами не знаем от колко интересен град сме част. Доскоро не си и представях количеството места, които подминавам всеки ден, без да подозирам, че са свързани с някои от най-забележителните личности от миналото на нашата столица. А сборните пунктове на софийските бохеми са разположени толкова близо един до друг, че оформят истински „Квартал на писателите“.
Преди две седмици имах огромното щастие да бъда част от специална обиколка из „Квартала на писателите“ в деня на премиерата на книга със същото име. Ако досега статията ви звучи позната, това не е déjà vu. Действително, не за първи път участвах в пешеходна обиколка на „Бохемска София“. За предишния маршрут можете да прочетете тук.
Напук на всички проблеми, с които се срещаме ежедневно, винаги много съм обичала София. Сега обаче ми се струва, че и я разбирам по-добре. Всеки ден тук усещам един артистичен, бохемски, дори на моменти бунтарски дух, който може би ни е донесен от точно тези хора, за които ще прочетете в „Кварталът на писателите“.
Възможно е да се чудите къде точно из всичко написано се позиционира бохемството. Представете си онзи специфичен начин на живот на творците, посветен на изкуството и като цяло лишен от прекалена загриженост към материалното удобство. В моята глава това са главно старинни кафенета, потънали в цигарен дим, в които хора оживено разговарят на всякакви теми. Именно в такава атмосфера ме потапя пътеводителят, превръщайки всяко четене в пътуване назад във времето. Но така много се отплесвам. Връщам се към по-конкретното.
Книгата включва 50 обекта и 50 завладяващи истории за места, на които са живели писатели и поети от периода между Освобождението и Втората световна война. Ще откриете спомени и любопитни и малко познати факти за творците, оформили София като европейски град по същите улици, по които минаваме днес, докато се разхождаме из Центъра.
Кои са „писателите“?
В софийско-бохемския контекст пътеводителят ни среща с много от писателите и поетите, за които сме учили в училище. Разбира се, те са представени по един доста различен начин, а именно с много повече интересни факти и без стреса от оценките. (Има и много хора, за които не бях чувала, и се надявам това да не издава липса на внимание по време на часовете, тъй като и досега се хваля какъв зубър бях в училище.)
Защо пътеводител?
„Кварталът на писателите“ си има съвсем конкретни очертания. Той е разположен между бул. „Христо Ботев“, ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Алабин“ и бул. „Патриарх Евтимий“. Всички 50 обекта в пътеводителя се намират в това сравнително малко каре, което го прави силно концентрирано на бохеми.
Обектите в пътеводителя вървят последователно, тоест както бихте ги срещнали по време на истинска разходка в града. Това дава страхотната възможност сами да си организирате маршрут и да виждате местата, за които четете, директно пред вас. Или поне да си ги представяте в случаите, в които въпросната сграда вече не съществува.
Аз обаче бях прекалено нетърпелива и хаотично си подбрах историите, които исках да прочета първо, безсрамно нарушавайки всякаква последователност.
Избрах си обекти по картата в началото на книгата, тъй като забелязах някои, покрай които минавам често, без въобще да знам, че крият интересно минало. Също така, препрочетох някои от любимите си истории, които чух по време на обиколката, защото защо да не си повтарям една и съща информация? Не се шокирайте, но аз съм и от хората, които гледат един и същи филм по десетина пъти.
Не искам да ви издавам нищо, за да ви е интересно, затова само споменавам, че сред тези мои любими истории са например тези за Мара Белчева и Пенчо Славейков особено след като разбрах, че съм влизала в къщата на Мара Белчева, без изобщо да знам, че е била нейна.
Така или иначе, вече достатъчно съм напреднала в книгата (и то последователно), за да знам, че с всеки един от обектите се свързват толкова интересни личности и случки.
Харесва ми да имаме това име за уличките в Центъра и намирам, че то идеално улавя атмосферата им. За мен София си остава най-вече град на творците и ми харесва да мисля, че всички, които живеем тук или поне сме се докоснали до него, носим по нещо „бохемско“ в себе си.
А и колко по-добре ще звучи, когато за следващата ни уговорка да се видим с приятели, вместо да се разберем, че ще съм в Центъра в някакъв определен час, да кажа, че ще ги чакам в Квартала на писателите.
Вземете си вашия пътеводител: той вече ви очаква във всички големи книжарници.
За разказването на тези завладяващи истории благодаря на Виктор Топалов от „Бохемска София“. Прочетете повече за него и платформата тук, а после разгледайте и фейсбук и инстаграм страницата на „Бохемска София“, като цъкнете на линковете.
Приятна книжна разходка,
Алекс
mylifeandchocolate.com 