„Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“: нов пътеводител из миналото на столицата от Виктор Топалов и Никол Вълчева

София отново влиза в бохемската си роля. Само за да разберем, че никога не е излизала от нея.

Толкова е далеч, че ми се струва накрай света, казва актрисата Марта Попова, когато купува парцел в квартала.

из “Кварталът на артистите”

Днес едва ли бихме описали Долни Лозенец точно така. Но именно за този квартал се отнасят думите, които хубаво биха объркали съвременните брокери на недвижими имоти. Актрисата и първа българска жена режисьор Златина Недева, която след Първата световна война заживява (забележете!) на пл. „Журналист“ също дава своето описание на тази част от София: Пък и местата бяха много надалеч, някъде извън града, в местността Курубъглар (сухите лозя), в днешния Лозенец.

А това е само началото на приключението, подготвено от Виктор Топалов и Никол Вълчева от „Бохемска София“. Те отново ни връщат назад във времето с новата си двойна книга „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“ и ни повеждат на разходка из два нови „квартала“, единият от които е точно Долни Лозенец. Пътеводителят ни кани в домовете на забележителни творци, живели в София в края на XIX в. и началото на XX в., както и в заведения, любими на бохемите от тези години и пазещи спомени за разгорещени разговори, много веселие и бурния културен живот на столицата.

Така в рамките на няколко десетилетия едно и също място преживява цялата история на XX в.

Никол Вълчева, “Кварталът на артистите”

Пътуване назад във времето, от което не ми се връща обратно

В книгата откриваме почти 50 обекта, удобно подредени върху карти в началото на всяка от двете й половини. Главите ни разказват преплитащи се истории за живота и творчеството на емблематични артисти и художници, живели в София. Анекдоти и спомени на близки очертават образите на личностите, обитавали тези домове, а всяка прочетена глава „разплита“ нов пласт от историята на улиците, по които вървим всеки ден, без да подозираме колко много истории пазят те.

След „Кварталът на писателите“ (прочетете за него тук) отново бях изненадана да открия колко много забележителни личности са живели толкова близо една до друга, понякога дори на съседни адреси (като Елин Пелин и Валери Петров, чиито къщи буквално са съседни).

Признавам си обаче, че този път и много от имената ми бяха непознати, докато не започнах да чета за тях. За щастие, това изобщо не пречи, а дори напротив – всеки разказ е така увлекателно представен, че след 2-3 страници човек има чувството не само че познава живота и творчеството на въпросната личност, ами дори сам е виждал въпросната къща, влизал е в нея, настанявал се е удобно на някое кресло, а домакинът го е черпил с традиционната за Лозенец вишновка.

По стъпките на артистите. Автентично и пеша.

Ето защо, когато започнах да чета, си организирах едно от най-софийските преживявания – взех кучето си, Нора, качихме се на трамвая, слязохме на площад „Журналист“ и тръгнахме последователно по спирките така, както са описани в „Кварталът на артистите“, а след това продължихме към Центъра към “Кварталът на художниците”.

Въпреки положените от мен усилия ми остава изключително трудно да си представя мястото по начина, описан от турския пътешественик Евлия Челеби:

Хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини, особено вишни.

И все пак, потапяйки се в страниците, проследяваме изграждането на квартала, заселването на тези улици и постепенното му превръщане от „високо възвишение на юг от града, обрасло с лозя и дъбова гора“ в познатия ни Лозенец. Разходката ме заведе до едни от най-красивите къщи на София, до зелени улици и старинни фасади, а понякога и до нови кооперации, заместили домовете на някои от най-интересните ни творци.

… Кварталът на художниците: по улиците, които рисуват духа на София

Кварталът на художниците е разположен между улиците „Гурко“ и „6-ти септември“ и булевардите „Васил Левски“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“. Тук са се намирали домовете на художници и скулптури, свързани с най-обичаните произведения на изкуството като например паметникът на Св. Патриарх Евтимий, добре познатия ни портрет на Яворов и още.

И тук се включвам с едно впечатление – една от любимите ми глави е тази за Елена Ушева – българска дизайнерка, учителка и изкуствоведка, която успява да превърне българската шевица в същинска звезда на модерната българска, а и европейска мода. Впечатляващи са постиженията й в областта на облеклото, издаването на модно списание още в края на XIX в., както и дейните й инициативи за обучаване на „госпожи или госпожици“ на шев и кройка. А в комбинация с хумора в неповторимата история как Ангел Каралийчев среща бъдещата си съпруга, това наистина остава една от най-незабравимите глави.

За още толкова много моменти от пътеводителя ми се иска да разкажа – за разговорите в кръчмата „Под липите“, която през 2026 г. става на 100 години, за любопитните спомени около Валери Петров и неговите преводи на Шекспир, както и за павирането на една от улиците в Центъра след карикатура на Александър Божинов…

Но не е моя работа да ви попреча сами да откриете тези моменти по страниците на двойната книга „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“, а само да се опитам да предам вълшебното усещане, което създават бохемите, живеещи в нея.

Защото стара, обновена, растяща, артистична, бохемска, винаги променяща се – това е София. И любимото ми пътуване остава това в нейното минало.

Алекс

Прочетете още за Бохемска София тук

А книгата, издадена от Orange Books, може да купите от техния сайт или големите книжарници