Наръчник за първите месеци с новия ви най-добър приятел
Нашата голдънка Нора стана на година и половина, което означава две неща:
- В момента преживяваме разочарованието от несбъдналите се обещания на определени късметлии, че на тази възраст тя ще излезе от пубертета и ще стане послушна
- Минали сме през достатъчно бели, за да можем да даваме непоискани съвети
Наскоро се замислих дали като при хората за възпитанието са важни първите 7 и как биха се превели на кучешки език? Първите 7 месеца? Първите 7 бели? Първите 7 откраднати чорапа? Въпреки че от всичко има по много, съмнявам се да се събират в някакви официално признати универсални граници. Но пък опитът ни учи на каквото теорията не успява.
Действително, когато се спряхме на породата Голдън ретрийвър, прекарах много време в четене на описания на характера на породата, специфики при поведението им, както и цялостни съвети при възпитанието на куче, най-вече за ученето на самостоятелност и разходките.
И да – вярно е, че са лакоми, че имат големи емоции, поддават се на обучение, обичат играта, а и като цяло обичат всичко и всички… Също така, пускат косми навсякъде, заемат цялото легло и правят изобщо най-смешните неща на света.
Но колкото и да четеш, в движение изникват куп неочаквани препятствия и чуденки, както и въпроси, които не съм си мислела, че ще си задавам. Затова днес споделям с вас няколко специфични съвета за първите седмици с косматата топчица, която със светкавична скорост ще стане най-добрият ви приятел.
1 – Ровене в купичката с гранули. Ама само наужким.
За тази практика научихме от нашите любими ветеринари от кабинет „Опашен чар“ още по време на първата консултация при тях. Посъветваха ме по време на хранене да ровя в купичката й и да взимам по няколко гранули, които после да вижда как връщам, а също и да си я почешквам, докато си хапва. Идеята е от мъничка да не се страхува, че ще й взема храната. Така също предотвратяваме риска от развитието на т.нар. „resource guarding“, при който много кучета пазят храната си, ръмжат и дори хапят, ако човек посегне към тях по време на закуска/вечеря.
2 – Хигиенни навици? Сутрешна рутина?
Като истинска принцеса, Нора (а и косматите й братовчеди) изисква доста грижа и знаех, че ме чакат трудни моменти на къпане и разкрасяване, като порасне. Затова още през първите седмици следмици след взимането й бързо започнах да почиствам ушичките й, да избързвам гурелите й, да я сресвам (макар и бебешката й козинка да нямаше кой знае каква нужда) и дори да четкам зъбките й само с четка, за да може да свикне с контакта и да няма страх или чувствителност. И до днес я пипаме по лапите, носа, зъбките и където и да е. На нея просто не й пука.
3 – Излизане Носене през първите седмици…
Всеки горд стопанин на кученце знае, че излизането преди поставянето на всички задължителни ваксини през първите месеци е строго забранено. Това обаче пречи на социализирането им през първите седмици, а прозорецът за това се затваря много бързо (чела съм, че най-благоприятният период за созиализиране приключва, когато направят едва 4 месеца!).
Ето защо открих вариант и извеждах Нора за по малко, като я носех в торба – голяма торба с одеялце и играчките й, разбира се. Сядахме на някоя пейка, за да наблюдава хората, колите, колоездачите, другите кучета, децата и изобщо да свиква със света навън. Не знам дали това се оказа ключова стъпка, но когато стигнахме до първа истинска разходка навън, тя се чувстваше напълно комфортно и с любопитство щъкаше из парка, без да лае по нищо и никого.
4 – Нека си хапне. Но не от моята чиния.
Първите месеци са опасни, защото са толкова сладички, че човек иска всичко да им даде. Но правилата са, за да се спазват, и с това конкретно съм упорита като Шрек, който иска да изгони приказните герои от блатото си. Защото види ли кученцето веднъж, че взимате храна от чинията си или от масата, докато се храните, и му давате, подписвате вечен абонамент за просене на храна.
Интересен факт – Голдъните са развили мускулите на челото си така, че да могат да имитират погледа на тъжно дете и да просят каквото искат. Така че през първите месеци беше ключово да съм бездушна и безизразна, сякаш с душевен ботокс. Така Нора се научи да си яде нейните са гранули, а аз – човешката си храна.
Все пак положението не е толкова жестоко, колкото звучи. Давам й плодове, кисело мляко и други вкусотийки, одобрени от ветеринар, но винаги в нейна купичка или от ръката ми. Дори веднъж майка ми й даваше диня, като я взимаше от масата, но я начупваше отделно на една салфетка и я подаваше от нея. Нора виждаше сервираната диня, но седеше кротко и чакаше да се появи парче на салфетката, без дори веднъж да посегне към масата.
5 – Да, всеки искаше да я погали. Защо това не е хубаво?
Ох, през тези първи месеци се чувствах като ужасен човек, защото тя беше сладко бебе Голдън ретрийвър и естествено всеки искаше да я погали. Бях много благодарна на милите хора, но вниманието от тяхна страна се оказа много лошо препятствие за възпитанието на тази възраст. Действително по време на първите излизания е много важно да НЕ се спира при всеки човек (както и при всяко куче), който обърне внимание на кученцето, защото иначе то свиква да очаква запознанство с всеки – обичащ кучета или не, а това води до дърпане на повода, конфликти и безкрайни разходки.
Какъв беше критерият ни кой може да я погали и кой не? Винаги позволявах на хората, които първо питат, а не посягат директно с ръка – просто от благодарност, че се съобразяват със съществуването ми там, на тротоара до нея. Пред останалите давах извинението, че я тренирам (което си беше така), та дори и послъгвах по-упоритите, че не харесва хора. Докато тя ги гледа с най-широката усмивка.
6 – Работа. Работа. Работа (с треньор)
Преди мислех, че сесиите с треньор са само за проблемни кучета. Сега си мисля, че са неизбежна необходимост като ходенето на училище при хората или минаването през емо фаза. Нашият вълшебен помощник Тони от CityDogs ни помогна с толкова много – от правилната социализация до това тя да ме оставя спокойно да си гледам сериал.
Благодарение на него тя също преодоля страха си от сешоара, научи се да се вози спокойно в кола и дори не търси вниманието ми, докато се храня. С последното съм толкова горда, имайки предвид лакомията на Голдъните, че ако можех, щях да си направя тениска със снимка как тя спи, долепена до мен, докато ям.
7 – На кафе заедно
Поставянето в различни ситуации помага много, ама много! В края на миналото лято с Тито започнахме нарочно да сядаме в кафета с градинки или маси на тротоара, за да се научи тя да си лежи до нас и да си почива, докато сме на масата. В началото й беше скучно, въртеше се напред-назад и очакваше да тръгнем, но след не повече от 2-3 сядания на по кафе или лимонада Нора е перфектната компания за бъбрене навън в града. Нищо, че като й говоря, не ми отговаря.
8 – А това е моето куче, {insert name here}
Едно е да се учим на навици от ежедневието, но истинското възпитание засяга доста по-сериозни теми – самостоятелност, териториалност, агресия и т.н. Когато започнахме с уроците по „добро поведение“, може би най-ценното нещо, което научих, беше да си дам време да опозная Нора. Въпреки че силно вярвам, че видеата с методи на възпитание и съветите от други стопани са полезни, възможно е те да не работят за вашето кученце. Защото то си има свои мотиви, свой характер, свой начин на мислене и свои реакции.
Дали ви трябва повече поощрение с наградки, игра или пък внимание? При Нора топката е най-голямата мотивация, докато наказанията имат почти нулев ефект (освен може би да я игнорирам – това много я дразни). Но тези неща се разбират с време, прекарано с любимеца ви, и вслушване в самите тях.
Както се вижда, мога да говоря за Нора цял ден. Тя е най-смешното космато създание и заслужава това и още много. Но покрай нея разбрах, че с голямото смешно космато създание наистина идват големи отговорности. И докато нещата се нагласят, не забравяйте, че да се чувствате като клоун на публично място, защото кучето ви ви игнорира… е, не знам как да ви успокоя. Всички сме клоуни задружно.
Алекс
mylifeandchocolate.com 